Психология на трафика: Пътна ярост

Пътната ярост е опасно явление, което може да се случи на всеки един от нас -  като извършител или като жертва

"Пътна ярост" стана популярен израз в разговорите между хората и в медиите през 90-те години, когато се увеличиха историите за автомобилисти, които се атакуват един друг на кръстовища и паркинги.

И така, какво мислите, когато чуете понятието "пътна ярост"? 

Това е една от тези фрази, които всеки е чувал, но все още не съществува обща дефиниция, която всички ние можем да използваме еднозначно. Често хората използват термини като "пътна ярост" и "агресивно шофиране" взаимозаменяемо.

И докато някой може да каже, че агресивното шофиране включва всичко – от засичане, ругаене и неприлични жестове до охлузване на броните и катастрофи, друг може да разбира пътната ярост само случаи, в които насилието изригва между шофьори и хора в или около автомобила. Едно нещо е сигурно – пътната ярост е опасно явление, което може да се случи  на  всеки от нас – като извършител или като жертва.

пешеходци бият шофьор, след инцидент в Ню Делхи

В повечето юрисдикции, пътната ярост не е дефинирана като специфично нарушение или престъпление. Една от причините, повечето държави да не класифицират пътната ярост като престъпление е, че законодателите се затрудняват в определянето на точните количествени параметри на агресивното шофиране. Например, може да се посочи, че е незаконно да се следва твърде близо една кола. Но какво е твърде близо и кой го определя? Без осигуряване на специфични параметри, законът е напълно субективен.

е изследваме пътната ярост в най-широк спектър - от агресивно шофиране до преднамерени сблъсъци между шофьори.  Ще разгледаме психологията на пътната ярост, общите нагласи и поведение, свързани с нея, начините за избягване на  конфликти с разгневени шофьори и как да осъзнаем и да облекчим собственият си гняв.

НАГЛАСИ

Карането на кола, в същността си е опасна дейност и за това може да е стресираща. Дори и да сте най-сигурният водач в света, има много променливи, които не можете да предвидите -  времето, трафика, аварии и т.н. А какво да кажем за всички тези други хора на пътя? Някои от тях не са само лоши шофьори, те са и ангажирани в рисковано поведение. Някои от тях дори правят неща, специално, за да ви накарат да се ядосате или да ви попречи да стигнете до мястото, където трябва да отидете. Те трябва да знаят, че това, което правят е опасно и глупаво и вие трябва да им го покажете. Всъщност вие трябва да ги накажете. Подобен ход на мисълта може да има някой някой, точно преди превключване в режим на пътен гняв, водещ го много бързо до ирационални решения.

Няма съмнение, че шофирането може да бъде рисковано и емоционално преживяване. За много от нас, нашата кола е продължение на нашата личност, освен това, тя може да бъде най-скъпото от това, което притежаваме. Когато шофираме, ние сме наясно, че има риск за наранявания и повреди на собствеността. Шофирането може да е израз на свобода за някои, но то също е и една дейност, която води до увеличаване на нашите нива на стрес, дори ако не сме наясно с това в момента.

Шофирането е обща, съвместна дейност. Може би си мислите за шофирането само по отношение на собствения си индивидуален опит. Но след като влезете в движението, вие се присъединявате към общността на другите шофьори, всеки, от които има свои собствени цели, страхове и шофьорски умения. Психолозите д-р Леон Джеймс и д-р Даян Нахл казват, че един от факторите в автомобилната ярост е нашата склонност да се концентрираме върху себе си, докато  отхвърляме социалния аспект, взаимодействието с другите при шофирането. Така е  много лесно да се възприемат действията друг водач само от гледна точка на това как той ни влияе, което от своя страна прави лесно избухването на гнева.

На Конгреса по психология на трафика, д-р Джеймс, известен като "D-r Driving", изтъква, че основната причина за пътната ярост не се дължи на задръстванията или многото хора на пътя, а на културата на обществото ни, определяща нашите основополагащи житейски възгледи и ценности. В нашата култура, децата се учат, че нормалните правила по отношение на поведение и обноски не са валидни при шофиране. Те могат да видят своите родители да участват в конкурентно шофиране, рисково маневриране с множество промени на лентите или пътуване при висока скорост в треска да се достигне края на дестинацията. 

кадър от филма "Джеймс Бонд: Спектър на утехата" (2008)

Някои популярни филми и телевизионни предавания обрисуват агресивното шофиране като положителна, или най-малкото, вълнуваща дейност. Нещата се усложняват и от препоръките на популярната психология, че най-добрият начин за облекчаване на гнева и стреса е да се излеят чувствата на неудовлетвореност, което по същество подхранва отрицателните емоции. Въпреки това, психологическите изследвания показват, че отпушването на емоциите не помага винаги за облекчаване гнева на всеки. В ситуация на пътна ярост, отпушването може да ескалира и да ви тласне в инцидент с жесток сблъсък. Много от хората са склонни да виждат човек, който стои далеч от конфронтацията като страхливец, създавайки усещане за натиск върху водача да не се отказва от съперничество. Дори когато никой не го съди. За това не е изненада, че се случват преднамерени сблъсъци.

Почти всеки е предразположен към ангажиране в ирационално поведение по време на шофиране. Д-р Джеймс дори отива толкова далеч, че да каже, че повечето хора са емоционално обезценени когато шофират. Ключът, казват психолозите, е да сме наясно с емоционалното си състояние и да вземаме правилните решения, дори когато сме изкушени да действаме емоционално. В следващия раздел ще разгледаме някои от факторите, които допринасят за пътната ярост.

РАЗГРЪЩАНЕ на ВАШИя ВЪТРЕШен алигатор

Американският невролог  Пол Maклийн формулира теорията за триединния мозък и я излага през 1990 г. в книгата си „Триединния мозък на еволюцията“. Той казва, че човешкият ум е комбинация от три мозъка – рептилоиден комплекс, лимбична система и неокортекс.

Рептилоидния мозък / мозък на влечуго /  е подобен на мозъка, притежаван от влечугите. Това е най-старият и примитивен дял от мозъка, наследен в еволюцията от древните влечуги. Всички сегашни бозайници притежават този рептилоиден комплекс, включително и човека. Разположен е в края на гръбначния мозък, в средата на човешката глава. Състои се от мозъчния ствол и малкия мозък. Може функционално да се свързва с лимбичната система и  лявото и дясното полукълбо на неокортекса.

Тази древна мозъчно структура е позволявала на живота да се развива и оцелява в различни форми от милиони години насам.Рептилоидния мозък на праисторическите влечуги отговаря за автоматичния контрол на жизнените функций – храносмилането, баланса на течностите, телесната температура и кръвното налягане.Той осигурява и автоматични реакции, гарантиращи оцеляването на вида. Поведението на влечугите е изцяло инстиктивно, а  реакциите – автоматични, свързани само с осигуряване на територия, хранене и размножаване. Територията се завладява със сила и се отбранява впоследствие. Това е единственото, което мотивира техните действия. Чудовищата влизат в ожесточени битки с другите и помежду си. В сблъсъците им съществува ритуалност. Използват стремителни удари с главата за своето утвърждаване. В състезанието агресията им се развихря и дава началото на смъртоносен двубой. В победата са тиранични до крайност. Бият се до смърт, за да наложат своето надмощие и победителя получава всичко – територия, храна, партньор за размножаване.

T-Rex Boxing от Майк Маршал 

 Лимбичната система е мозъкът на бозайниците и е следващ етап в еволюцията на животинския свят. Този по-еволюирал мозък притежава нови структури като хипокампус- за да се съхраняват нови опитности и амигдала – за разпознаване на опасности, сравняване с миналия опит, както и за някои съзнателни чувства. Безбройни нервни връзки приобщават рептилоидния мозък към новите мозъчни центрове на лимбичната система. Така поведението на бозайниците става много по-малко контролирано само от голите инстинкти. Бозайниците са по-съзнателни за себе си и околната среда. Чувства като гняв, страх, привързаност, се включват в моделирането на поведението.

Човешкият мозък, еволюирайки, добавя към мозъка на бозайниците масивно количество сиво вещество – неокортекс. Той обхваща по-голямата част от ранния мозък на влечугите и бозайниците и съставлява 85 % от общата маса на човешкия мозък. Обуславя типично човешкия интелект, чувства и съзнателно поведение. Но рептилоидния мозък е интегриран в човешкия. За това е много мощен източник за човешкото поведение. Силата му се обуславя и от това, че е скрит, неосъзнаван. Познаваме го по емоционалното поведение и интуитивно държане. Влияе върху поведението на всеки в различна степен. За някои личности е характерен т.н. „Рептоидален синдром“. Проекцията на импулсите от рептилоидния мозък върху човишкото поведение се описвт с думи като: надмощие, победа, властване, буйство, консумация, размножаване, омраза, подчинение, страх, поклонение, ритуал, сън, некоопериране, състезание, разграничаване.

Този архаичен мозък е отговорен за чувството ни за оцеляване и предизвиква реакцията „Бий се или бягай“ когато сме застрашени. Инцидентите, причинени от пътна ярост са следствие от стимулирането на рептоидалния мозък. Водач, изпитващ пътна ярост, се чувства застрашен и  реагира агресивно и непреклонно, за да гарантира оцеляването си. 

АНАТОМИЯ НА ПЪТНИЯ ИНЦИДЕНТ

Типичен пътен инцидент, породен от ярост, се случва, когато най-малко един шофьор реши да действа в гняв. Обикновено, водачът вече усеща стреса, когато нещо задейства агресивната му реакция.Много шофьори, изпадали в пътна ярост, съобщават, че са под натиск и в други области на живота си, като работа или взаимоотношения. Всички те допринасят за високото ниво на стрес на водача, което го прави по-уязвим към участие в ирационално поведение.
Д-р Джеймс идентифицира редица аспекти на шофирането, които допринасят за нашето неудовлетворение и високо стрес-ниво:

• Неподвижност – Заседнали сме зад волана и не можем физически да  облекчим напрежението.
• Ограничаване - защото трябва да караме по пътищата, нашите възможности за избор са ограничени, което често ни дава чувството, че сме вътре в клетка.
• Липса на контрол - въпреки че ние поддържаме контрол над нашето собствено превозно средство, много други променливи, като например трафикът, блокиране на лентатата за движение, както и поведението на другите водачи, са напълно извън нашите възможности за влияние.
• Териториалност - подобно на много животни, човешките същества реагират негативно, когато   чувстват, че пространството им е обсебено от някой друг.
• Отричане и загуба на обективност – Човек харесва собственото си шофиране. С лекота намира „обективни“ основания за действията си. Склонни сме да пренебрегваме и обясняваме нашите собствени грешки и да прехвърляме вината върху другите.
• Непредсказуемостта - Ние всички знаем, че всеки път, когато караме  ще има неочаквани събития, като например, че някой ще ни изпревари без предупреждение и в опасна близост - това прави шофирането по-стресиращо.
• Неяснотата - Защото няма културно уговорени начини да се сигнализира за извинение към друг шофьор и е лесно  да се изтълкуват погрешно нечий действията, като знак на агресия или обида.

Много полицейски доклади за инциденти споменават, че няколко страни са допринесли за ескалация на емоциите, водещи до насилие. Когато един шофьор реагира с гняв към другия, вторият водача на свой ред реагира негативно и емоциите и агресивната тактика ескалират, взаимно подхранвайки се в един порочен кръг. В крайна сметка, тези поведения водят до пълна емоционална капитулация и шофьорите остават извън рационалността.

Дан Голман, психолог, който въвежда термина Емоционална интелигентност , казва, че гневът е съблазнителна емоция. Когато се ядосваме,сърцето бие по-бързо и тялото се подготвя за конфронтация. Приливът на адреналин, който идва в резултат на реална или въображаема опасност, прави лесно за нас да изпаднем в гняв. Истинско предизвикателство е да си наложим самоконтрол и да се държим по начин, който е в противоречие с начина, по който сме се чувствали първоначално. С други думи, пътната ярост е с тенденция да се случи, защото е лесно да се попадне в капана на насочване на гнева към друг водач.

 В следващия раздел, ще разгледаме някои модели на поведение, често свързани с пътната ярост.

ПЪТНА ЯРОСТ ИЛИ АГРЕСИВНО КАРАНЕ?

Дупки от куршуми в калника на кола, участвала в
инцидент на пътна ярост в Лос Анджелис

Един от големите проблеми, с агресивното шофиране и пътната ярост е, че и обществеността и полицията определят "агресивен" по много различни начини. Проучванията показват, че много шофьори не смятат някои поведения –  клаксони, тромби и зумери, или смяна на лентите без сигнализаци, за агресивни.. Едно проучване показва, че 47% от шофьорите смятат шофиране с 10-15 км./ч. над ограничението на скоростта за вид агресивно шофиране. Правоприлагащите служители са склонни да не се съгласят.

Има широка гама от агресивни шофьорски поведения, някои от които са потенциално много по-опасни, отколкото други. Д-р Джеймс разделя агресивното шофиране в три области - нетърпение и невнимателност, борби за власт и безразсъдство и пътна ярост.

• Нетърпението и невнимателност - Включват поведения като преминаване на жълти и червени светлини,неспиране на знака „стоп“, блокиране на кръстовища, движение с превишена скорост, несигнализиране при включване в движението или смяна на лентата. Шофьорите, с подобен стил на поведение, често казват, че техните графици са много заети, че те нямат  време или че умът им е ангажиран с друго много важно нещо / много лесно аргументираме и рационализираме собственото си поведение /. Това е най-ниското ниво на агресивно шофиране. Поведения, които са досадни и могат да предизвикат инциденти, но са по-малко рискови от други негативни практики.
• Борбите за власт - Те са по-сериозни и включват блокиране на някой в опита му да изпревари, използване на нецензурни жестове, за да се унижават или заплашват други шофьори, каране на броня в броня и засичане на друг водач или спиране без предупреждение като акт на отмъщение. Тези поведения произтичат от нездравословен начин на мислене, в които шофьорите се чувстват така, сякаш те са обект на злонамерени действия. Много хора изпитват чувство на правота и самодоволство, когато  някой друг прави грешка и те го наказват, за да се почувства виновен и засрамен. Това е общо за тях -  чувстват, че някой, който прави грешка трябва да бъде наказан.Според д-р Джеймс, това е първата стъпка, за да се влезе в борба за власт.
• Безразсъдство и пътна ярост - най-сериозните инциденти включват поведение като влизане в дуел с друг  автомобил , състезания с опасни скорости и извършване на нападение с оръжие или директно с автомобил. В тези случаи, агресивното шофиране дава път на прякото насилие.

 В следващият раздел, ще разгледаме как да се избегне участието в конфронтация с някой, който преживява пътна ярост.

ИЗБЯГВАНЕ НА ПЪТНАТА ЯРОСТ

Тук е лошата новина: Всеки прави грешки, дори и вие. Без значение колко опитен шофьор сте, вие неминуемо ще направите грешка в някакъв момент и може сериозно да провокирате друг водач. Това е част от лошата новина, има и по-лошо: Понякога вие дори не трябва да направите грешка, за да предизвикате гнева на някой друг. Тъй като състоянието на гняв и насилие не е рационално, някой може да тълкува  невинното ви увеличение на скоростта, като акт на агресия.
За щастие има някои добри новини заедно с лошите - чрез следване на здравия разум, чрез познаване на човешката природа и собствения характер, на особеностите в пътните взаимоотношения, може да се запази спокойна гледна точка и да се избегнат повечето конфликти:

• Не показвайте физическа реакция на поведението на агресивен водач. По-специално, трябва да избягвате контакта с очи, тъй като това често се разглежда като знак за взаимна агресия. Съвет като този, може да ви създаде впечатление, че водачите изпитващи пътна ярост са подобни на агресивните животни в дивата природа. Според някои психолози, не може да сте  твърде далеч от истината при подобно заключение.
• Това е много важно -  да се запази контрол над собствения нрав, когато някой кара агресивно. Не забравяйте, че много хора не виждат собствените си действия като агресивни. Проучвания са показали, че шофьорите често мислят за действията си като утвърждаващи, но не и агресивни. Опитайте се поведението ви да не съвпада с това на другия. 
• Не използвайте вашият клаксон, за да изразите недоволството си от други шофьори - това може да ги направи по-агресивни. Това е изключително трудно -  да се устои на изкушението да изразиш себе си.Индивидуалното изразяване има дълбоки корени в нашата култура, и да се отрича е нелогично и неестествено. Опитайте се да имате в предвид, че са заложени по-важни неща, отколкото вашето недоволство. Не забравяйте, че вашата безопасност, безопасността на вашето превозно средство и безопасността на всички около вас е много по-важно от вашето чувство на възмущение.
• Опитайте се да бъдете учтив към вашите колеги-шофьори. Най-добрият начин да се избегне пътната ярост е да се отработят добри шофьорски навици. Когато все пак срещнете агресивен шофьор,  по-добре е да го оставите да върви по пътя си, дори когато чувствате несправедливост. По-лесно е да мислите за предоставянето на победата на лош човек, като го отдадете на неговия манталитет. По-важно е да се мисли за шофирането като за групов опит, в който участниците са взаимозависими и си сътрудничат вместо да се конкурират.
• Опитайте се да се увеличи разстоянието между вас и агресивния водача. Не забравяйте, че той  вероятно е под точно толкова стрес колкото и вие, но той просто е много зле при боравенето с него.

В следващия раздел, ще търсим начини да обезвредим своята собствена пътна ярост.

КАК ЩЕ КАЖЕШ "СЪЖАЛЯВАМ"?

Роби Кроуфорд демонстрира своето
"Благодаря", "Помощ!"и "Съжалявам"в Единбург, Шотландия

В опит да се преодолее пропастта в комуникацията сред шофьорите, Джери E. Бийзли и E. Скот Гелър патентоват система за сигнализация между превозните средства, която позволява на водачите да покажат съобщения, като "съжалявам", на другите шофьори. Според патента, "посланията, свързани с използването на системата за комуникация, са избрани за да повишат  безопасността и за да предотвратят отрицателните реакции, свързани с пътната ярост". Но и извън тази патентована система, водачите могат да се извинят или да благодарят чрез вдигане на ръка / с всички пръсти /, кимване, усмивка или краткотрайно включване на аварийните светлини. Важното е да са настроени социално, за сътрудничество в рисковата съвместна дейност.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПЪТНАТА ЯРОСТ

Как можем да се избегнем превръщането си в пътен войн? Това изисква както по-силен акцент върху нашите шофьорски навици, така и промяна в отношението ни към шофирането. Има някои специфични неща, които можете да направите, за да спомогнете за намаляване на уязвимостта си към поддаване на пътната ярост, но е ангажимент и отнема време
Ето някои насоки, които може да използвате, за да избегнете пропастта на гнева, докато шофирате:

• Уверете се, че получават достатъчно сън . Шофиране без достатъчно почивка може да ви направи по-раздразнителни и опасни.
• Опитайте се да си дадете достатъчно време, за да стигнете до където отивате. Често, фрустрацията, която ние чувстваме е породена от липсата на време, особено в трафик. Друга стратегия е да приемете, че сте тръгнали със закъснение, и че не може да се направи нищо повече.Слушайте релаксираща музика и се съсредоточете върху дишането. Опитайте се да избегнете агресивните мисли и да се съсредоточи върху нещо неутрално. Колкото повече се фокусирате върху проблема, толкова по-вероятно е да направите себе си ядосан.
• Да не се показва недоволство на други шофьори. Добър подход е изграждането на нагласа, че става въпрос за грешка от страна на другият водач, че е  много малко вероятно  другият шофьор ви е подбирал специално и, че не си струва да следвате примера им. Настройте се такака, че да устоите на изкушението да натиснете клаксона и да преминете през масива от неприлични жестове и ругатни във вашия репертоар.
• Избягвайте изпускане на нервите.Това не е полезно и действително може да увеличи чувството за опасност и неудовлетвореност. Има също така възможност другият шофьорът да ви види и да реагира спонтанно, ескалирайки ситуацията. Толкова е трудно, колкото може би изглежда, но е по-добре да избегнете избухването. Вместо това очаквайте, че не винаги всички водачи са безопасни.
• Самооценка и самоконтрол са ключови компоненти за запазване на вашата сигурност. Първо, вие трябва да осъзнаете момента, в който имате възможност за избор дали да действате в гняв или не. След това трябва да се развива волята, за да не се поддавате на разрушителни емоции. Д-р Джеймс казва, че такава промяна може да отнеме дълго време и включва промяна в очакванията, относно другите шофьори, доколкото те не променят стила си на шофиране.

За милиони хора движението по пътищата се превърна в риск за здравето, в икономически риск и ежедневна караница, ако не е трагедия. Пътната среда е станала враждебна и опасна. В някои държави агресивното шофиране вече се класифицира и наказва като престъпление. Използват се силови, интегрирани действия на властите, включително подкрепа от хеликоптер. Общественият отпор срещу пътната агресия се усилва и в медиите и социалните мрежи, където се насърчава участието на гражданите в наблюдение и докладване на властите за агресивни шофьори. На тях се гледа като на група от опасни хора, каквито са крадците на коли или банковите обирджии.
Но д-р Даян Нахл е убедена от изследванията си върху това, което мислят и чувстват шофьорите зад волана, че агресивното шофиране е културна норма, а не девиантно поведение. Ние придобиваме тези враждебни норми за шофиране в детството като пътници, практикуваме този културен навик като възрастни и го предаваме на своите деца. Индивидуалните различия обуславят честотата и модалността на враждебните практики. Те са силно моделирани и от социални фактори – пол, възраст, образование, социален статус, социални норми за насилие в семейството, работното място, приятелската група  и обкръжението.

Изследвайки психологията на шофирането, д-р Леон Джеимс също открива корените на пътните войни в обществената култура. Агресивното шофиране и мислите за грубо насилие, казва той, не са резултат от закъснението в тежък трафик. Те са резултат от нашата култура на властта и принудата. Хуманизирането на шофирането ще започне веднага след като шофьорите станат склонни да се откажат от сегашната си обвързаност с натискът на културните норми.

Какво би накарало всеки от нас да се откаже от привилегията да се чувства разярен? 
Д-р Джеимс вярва, че отговорът се крие в универсалното желание да бъдеш почтен, благороден и грижовен. Той е убеден, че всеки може да е мотивиран от по-висок духовен източник вътре в себе си, а не само от външна принуда. От него би получил рационални мисли и положителни чувства. Помага, ако можете да видите това като морален въпрос :
Обществени пътища, споделяни от правоспособни шофьори,
всеки от които има право на пространство.

Затова не трябва да се намесваш в правата им, точно както те не бива да се намесват в твоите. Можеш ли да го видиш като духовен въпрос – какво е доброто и правилното, което трябва да направя? Можеш ли да мислиш за другите автомобилисти като за непознати съграждани в опасност, които се нуждаят от помощ, съчувствие и  зачитане на достоинството им от твоя страна?
Има два подхода в ограничаването на магистралните битки. Единият от тях е външен и разчита на наблюдението на водачите, прилаганито на закона и наказанията. Той е необходим, но не е достатъчен.

По-подходящ и демократичен подход е продължаване на обучението на всички водачи, след като са придобили правоспособност и тяхното самообучение. Проучванията ясно показват, че водачите имат нужда от продължително афективно, емоционално и мотивационно обучение по време на цялата си кариера като автомобилисти.
Движеща сила на промяната е обучението на вътрешния човек. Това е и трябва да остане доброволен процес, осъзнат личен избор. Ако нямаме своите морални избори,  поведението ни ще бъде подчинено на принудата на вкоренените културни норми и властта на другите. Вътрешното поведение може да бъде подчинено само на себе си и това е въпрос на избор и свобода.

Когато избираме свободно, винаги избираме това, което обичаме или това, което желаем. Но желаем много неща, както добри, така и лоши и изпадаме в конфликт. Желанията са изпълнени с афективни компоненти и следователно са подредени в йерархия на чувства и мотиви – някои по-високи, някои по- ниски. Когато уважаваме нашата съвест и се вслушваме в нея, високите мотиви имат власт над по-ниските. Обратен е случаят, когато превърнем в навик заглушаването и игнорирането гласа на съвестта. 

Ако решите да се превърнете в един обновен шофьор, защото ви водят високи мотиви, ще успеете !

TrainingAutoGroup - Sofia